За братята Прошек и приноса им в българската история

Григор Николов, в-к “Сега”
Днес за мнозина братя Прошек са едни от колоритните легенди на стара София.

И се сещат за тяхната бирена фабрика, чието полупорутено здание все още клечи срещу държавната национална телевизия. През 1885 г., когато започва строителството на фабриката, това е бил краят на София и столичани излизали там на разходка. За качеството на бирата и за чешмичката, от която тя течала, се разказват небивалици. Според едни тя била в двора и всеки софиянец, който минавал оттам, влизал, давали му чаша и той цоквал по една. Според други прословутата чешма била в ресторанта и оттам бирата течала на воля.
Нищо подобно не е имало, но легендата свързва братя Прошек единствено с бирата и забравя, че “братята” са трима – Иржи, Теодор и Вацлав, а когато се позамогват, привикват в София и братовчед си Йозеф. Всички те са родени в чешкото градче Бероун в семейства на шивач и обущар. И, както в американската легенда, с търпение, упоритост и постоянство достигнали до върха. В София са участвали в строителството на Централна гара и Народното събрание, построили са Орлов и Лъвов мост, Варненското пристанище, създават дружество “Славянска беседа” и Българското инженерно строително дружество. Тяхна собственост е била и първата столична печатница, печатала всички вестници, списанието на книжовното дружество (днес БАН), “Държавен вестник” още от първия му брой, бланки и формуляри за двореца, министерствата и всички държавни учреждения.
Братя Прошек се изявяват като енциклопедисти, и то не защото имат специалната подготовка за това, а поради нуждите на времето. Пръв от фамилията Прошек в България пристига Иржи, който учил в Прага два семестъра в Императорското техническо училище, а после три години машиностроене в чешкото Висше техническо училище. През 1970 г. по неведоми пътища 23-годишният младеж се озовал в България и започнал работа като инженер в Дружеството за строителство и експлоатация на железопътните линии в Европейска Турция на барон Морис Хирш.
По време на Освободителната руско-турска война Иржи станал кореспондент на чешки вестници и отразявал хода на военните действия. През 1878 г. при него пристига брат му Теодор, роден през 1858 г. Двамата се заемат със собствен бизнес и правят печатница. По това време се сприятеляват с Иречек и Иржи зарязва временно инженерството – станал стенограф в Народното събрание, тъй като бил един от малцината, които владеели този занаят. Сред техните приятели са министър Тодор Бурмов, митрополит Климент, наследил Бурмов като министър-председател от ноември 1879 г., Петко Каравелов, Константин Стоилов, министърът на просвещението Георги Атанасович и на финансите Григор Начович. Мнозина им завиждат и ги упрекват, че именно заради тези познанства техният бизнес се развива твърде бързо. Тогава Иржи сменил името си на Георги, а Теодор – на Богдан.
През 1879 г. първият кмет на София Стойко Салабашев кани чешкия архитектурен техник Лубор Байер за архитект и той прави първия план за развитието на София. Негови асистенти стават Георги Прошек и Вацлав Раубал.
За работата по този план двамата братя канят и братовчед си Йозеф Прошек. След това той започва работа в Дирекцията на обществените сгради и през 1884-86 г. е асистент на архитект Фридрих Грюнагер, роден в Румъния и син на майстор тъкач, който прави новата сграда на Народното събрание.
На 3 януари 1880 г. планът бил предоставен на одобрението на министрите и княз Батенберг. Той утвърждава сегашната кръгова система на днешните булеварди “В. Левски” , “П. Евтимий”, “Хр. Ботев”, “Сливница” и “Волгоград” (някога “Константин Стоилов”).
Останалият в историята като “Батенбергов план на София” бил типично американски – столицата е разделена на квадрати, между които се промушват малки и тихи улици, а във всеки парцел има по 5-6, максимум до 10 къщи с дворчета. Докато работят по плана, Георги Прошек се задомява за Анна Раубал, сестра на градоустройствения техник Вацлав Раубал, и остава на работа в столичната община.
Брат му Богдан през тези години основно се занимава с печатницата. Двамата си построяват аристократичен за времето си дом на улица “Московска 5″. Скоро след това основават и семейната фирма “Братя Георги и Богдан Прошек”. Нейното първо голямо дело е строителството на бирената фабрика. Те започват строежа през 1884 г. накрай София. Строителството е изцяло на принципа на предприемачеството и предварителния договор – плащат накрая за свършената работа. Така майсторите Нено Христов и Георги Николов се задължават да направят 100 000 тухли, като ще получат за всеки 1000 от тях по 16 сребърни лева. Друг договор сключват с изкопчията Арсо Митрев за изкопаване на “зимник”, в който ще отлежава бирата. Той е широк 7.7 м, дълъг 22.30 и широк 6. Със същия майстор сключват и договор за ледарница, тъй като братя Прошек сметнали, че за да правят хубава бира, трябва да произвеждат и собствен лед. Изкопните работи са оценени за 1.20 лева за кубически метър. Когато бирената фабрика е готова, братята правят и собствена бирария, непосредствено до фабриката си – това е първообразът на прочутия “Дълбок зимник”. Тая бирария имала за времето си 400 стола и 50 маси. Дават я под наем на Илия Аврамов през 1915 г. във времето, когато вече се е изплатила.
Фабриката е готова през 1885 г. и веднага става придворен доставчик на пиво. Двамата братя очевидно доста добре са преследвали своя интерес. Техният, днес модерно наричан дистрибутор, Макс Рот започнал да разрежда бирата. И тогава Прошекови пишат писмо до двореца: “От години време насам в двореца се продава пиво от фабриката ни чрез г-н Макс Рот. Понеже по този начин не е възможно да ви се доставя винаги съответното хубаво и качествено пиво, а освен това и самото ни пиво ви се продава значително по-скъпо от посредници, то ний ви молим занапред да не си правите поръчките чрез Морис Рот, а направо във фабриката ни, в който случай ние ще знаем, че пивото е за двореца и ще ви изпращаме винаги само от най-хубавото ни пиво, при по-ниска цена отколкото вий сега го имате.”
През 1901 г. братята разширяват пивоварния бизнес и към Чам Кория. Те наемат сграда, правят я локал и започват продажба на бира. След десетина години обаче той се оказва недостатъчен за родните аристократи-курортисти и те наемат втора сграда за нов локал. И влизат в скандал с търговеца и предприемача Александър Балабанов през 1912 г. Десетина години преди това той е купил една къща от Фердинанд на бул. “Цар Освободител” (днес “Руски”) не съвсем в условията на закона, но пък с княза добре са се разбрали за взаимната изгода. Парите е вложил в строителство в курорта Чам Кория. Братя Прошек искат да наемат неговото казино и да продават и там бирата си. Сключват договор, плащат 300 лева за наема. Разчитайки на покровителство на царя Александър Балабанов взема парите и… отказва да им даде ключа. Прошекови му пишат сдържано писмо: “Не можем да търпим тази игра и ако още днес не ни бъде предаден локала, ще ви дължим лично отговорни за евентуалните щети, които ни нанася вашето пренебрежение.”
През 1886 г. в София по покана на братовчедите си Георги и Богдан в София пристига Вацлав Прошек. Той е завършил архитектура в Прага. През 1888 г. участва в строителството на Централна гара, по проект на арх. Адолф Колар. После започва работа в семейната фирма.
Георги, Йозеф и Богдан строят Орлов и Лъвов мост.Строителството на Лъвов мост започва през 1888 г. Дотогава на това място е имало каменен мост, известен в стара София като “Шарения мост”. На следващата година започват и Орлов мост. Интересно е, че строителството и на двата моста завършва през 1891 г. Фирмата “Братя Прошек” поръчва на Рудолф Вагнер във Виена изработката на металните парапети и орлите. Те са поставени от братята Прошек в памет на българските заточеници по време на турското робство в Диарбекир. Самият мост се намира на мястото, на което те са били посрещнати при завръщането си от плен през 1878 г.
Скоро след това Вагнер приема най-голямото професионално предизвикателство – изработва българската църква в Истанбул “Свети Стефан”, известна като “Желязната църква”.
Семейната фирма “Братя Георги и Богдан Прошек” е създадена през 1895 г. и до национализацията през 1947 г. върви само нагоре. При регистрацията й е записано: “Тя има предмет на дейност производство и продан на бира и лед, печатарство и строителни предприятия”. С течение на времето фирмата все повече процъфтява. Ръководството й се рои благодарение на браковете на дъщерите на Георги и Богдан – всички зетьове стават членове на управителния съвет.
От брака си с Вилхелмина Богдан Прошек има 3 дъщери – Божена, Милка, Власта и син Богдан. Децата на Георги и Анна са Мария, Ружена, Анна и син Георги. Милка се жени за Георги Купов и оттам започват разправиите във фирмата. Съдружниците искат да отстранят Георги от управителното тяло и това дава началото на непрекъснати скандали и разправии, които траят 20-тина години. Дъщерята на Богдан – Божена, се омъжва за д-р Йосиф Урбан, който години наред е висш общински съветник в Прага. Съпруг на Мария Прошек пък е Иван Кадела, който е назначен за управител на печатницата и пръв от зетьовете станал член на управителното тяло на семейната фирма.
Дъщерята на Богдан Ружена се омъжва във Варна за Александър Василев. Това дава повод семейният съвет да се събере и да опита да разшири бизнеса към морето. Скоро им се отдава такава възможност – на дневен ред излиза строителството на Варненското пристанище. Търга печели Георги Прошек, който до 1901 г. е съучредител на дружеството за строеж и технически директор. Георги и Богдан правят проект за казино-ресторант във Варна. Той предвижда полукръг с арки, изложбени зали, два салона за танци и бирария, аркади. Аркадата от този проект още стои на входа на Морската градина във Варна.
Богдан Прошек умира през 1905 г. в София. Вацлав и Йозеф Прошек се връщат в Чехия. Двамата братя са подсигурили семейната фирма, която продължава да просперира. Тя вече има клонове в България и Чехия.
Днес мнозина са склонни да упрекват братя Прошек че са натрупали състоянието си от близостта с властта и министрите в първите години на следосвобожденска България и са вземали изгодно държавните поръчки. Истината е доста по-различна – предприемчиви и работливи, те са оставили следа в историята с някои градежи – символи на София.


Факти за първата държавна печатница :
На 31 май 1880 г. министър-председателят П. Каравелов предлага да се гласува в бюджета за 1881 г. първият кредит за основаването на държавна печатница в София.
Доставянето на машините и материалите от Европа за бъдещата печатница се извършва през Лом, защото София до 1887 г. не познава железницата. Есента на 1880 г. е навъсена и дъждовита. По несигурните пътища на Балкана, на път за София, едва пъплят биволските коли, натоварени с модерните европейски машини. Творението на индустриалната революция - парната машина, пристига в столицата с биволска кола! Това не е метафора, а жива истина! Въпреки нещастията с хората и добитъка в началото на декември тежките машини са вече в София. В някогашната Бююк джамия се разнасят сигналите на първата парна машина в София от 5 конски сили, задвижила трите скоропечатни преси на Държавната печатница. Тя е официално открита на 25 януари 1881 г. в присъствието на княза и целия Министерски съвет. Започнала с 30 души персонал, около 1912 г. печатницата вече е голямо държавно предприятие с повече от 500 работници.
Източници:в-к "Сега" и www.sofia.bg