За сградата на Народното събрание

Сградата на Народното събрание е една от първите обществени сгради, построени след Освобождението. Намира се на площад „Народно събрание“ 2 в София.
Правителственото решение за построяване на сегашната сграда на Народното събрание е взето на 4 февруари 1884, като по това време министър-председател е Петко Каравелов.
Проектът е изработен от архитекта Константин Йованович. Той е учил в Австрия и Швейцария и по-късно проектира и сградата на Скупщината в Белград (1891-1892). Основният камък е положен на 4 юни 1884, а сградата е тържествено осветена на 25 ноември същата година. През 1896-1899 година е построено двуетажно разширение от северната страна по проект на архитект Йордан Миланов. През 1925 година е добавено и последното триетажно северно разширение по проект на архитект Пенчо Койчев, което и днес гледа към площад „Александър Невски“.

Сградата на парламента заема централно положение в композицията на площад „Народно събрание“. Стилът ѝ е неоренесанс, като на фронтона е изписан девизът „Съединението прави силата“, част и от националния герб на България. Сградата е исторически, архитектурен и художествен паметник на културата от национално значение. Тя е кандидат за символ на София.
Малцина софиянци знаят, че първоначално Народното събрание се е намирало на друг адрес - в Градската градина, на мястото на сегашната столична галерия. А малко по-късно е било временно преместено на ул. Московска (сега "Къщата с часовника"). През 1884 столичната управа му предоставила парцел за строителство в тогавашните покрайнини на града.

Тук, в най-високата точка на столицата, се намирал древния некропол на антична Сердика. Според народното поверие проклятие тегне върху сграда, издигната върху костите на мъртъвци.

Малко известен факт е, че най-ценното нещо в сградата са дървените банки на депутатите. те са изработени през 60те години на миналия век от варен бук по уникална технология. Сглобявани са на цели редове по доста сложен начин.

Най-въздействащо обаче е фоайето от северния вход с белите стълбища и двата реда колонади. Тук особено впечатлява ограмния кристален австрийски полилей , тежащ повече от тон. Той се сваля веднъж годишно за да бъде почистен.
По своето архитектурно решение уникален е и Клубът на народния представител - познат повече като депутатското кафене. Той има стъклен покрив. Запознати си спомнят, че навремето това помещение е използвано от Тодор Живков за конфиденциални срещи. За него специално била направена дървена врата, през която можело да се влезне от трибуната направо в кафенето.

Едно от най-ценните неща е библиотеката на Народното събрание. Само тук могат да се намерят всички стенографски дневници от заседанията на българския парламент от неговото учредяване през 1879 година до сега.

Добре познатият на всички българи девиз "Съединениято прави силата" е бил махнат само веднъж през 1938г. и заменен с "В съединението е силата". Промяната обаче не била възприета добре и старият надпис бил възстановен.
Източници : "Неизвестно за известните български родове, улици и сгради" , автор : Мариана Първанова ;Уикипедия