Храм паметник" Св.Александър Невски"

Храм-паметникът „Свети Александър Невски“ е православна църква в София, която e катедрален храм на българския патриарх. Около катедралата се намира площад със същото име.
Решението за построяване на катедрална църква е взето още през 1879 г. от Учредителното събрание в Търново. Княз Александър се обръща с възвание към българите и храмът е вдигнат с народни дарения. Основният камък е положен при изключителна тържественост на 3 март (19 февруари стар стил) 1882 г., четвъртата годишнина от подписването на Санстефанския договор. В основите на храма е вградена метална кутия, в която са записани имената на членовете на правителството.

Храмът е по проект на руския архитект проф. Александър Померанцев (1848-1918), с помощници руските архитекти Александър Смирнов (1861 - ?) и Александър Яковлев (1879-1951) и е издигнат на най-високото по онова време място в София. Първият проект (1884-1885 г.) е бил изработен от акад. арх. Иван Богомолов, след чиято смърт проф. арх. Померанцев изцяло променя проекта. Окончателният проект е бил готов през 1898 г. Строежът на храма започва през 1904 и е завършен през 1912 г., като цялото изпълнение възлиза на обща стойност 5,5 милиона лева. За кратко през 1916 г. храмът е преименуван на „Св. Св. Кирил и Методий“ (по това време, през Първата световна война, България и Русия са във война и влизат в сражения в Северна Добруджа), а през 1920 г. отново е върнато първоначалното име „Свети Александър Невски“. Храмът е осветен на 24 август 1924 г.
След завършването на църквата през 1912 г. с украсата и изографисването на интериора на храма се заемат внушителен брой изтъкнати руски и български специалисти, архитекти, художници и каменоделци.

Оформянето на храма започва с облицоването му, което е започнато от италиански каменоделци. След обявена стачка от страна на италианците, облицоването е продължено от български работници начело със скулптора Георги Киселинчев, а архитект Яковлев прави детайлите. Скулпторът Вилем Глос изработва гипсови модели на фасадите, корнизите, капителите и базите. Стенописите са рисувани под ръководството на проф. А. Кисельов, който е определял също така приготвянето на темперните бои. В изработването на стенописите участват руските художници: проф. Пьотр Е. Месоедов (който е определял също така общия тон на стенописите), Д. Киплик, С. Шелковой, проф. М. Корин, проф. М. Судоковский, А. Вахрамеев, Василий Д. Болотнов, Николай А. Бруни, Н. Розанов, Ив. Дроздов, М. Авилов, проф. В. Я. Савинский, В. Кузнецов, И. Ланской, проф. В. Перминов, Н. Родзянко и българските художници: проф. Иван Мърквичка, проф. Антон Митов, Георги Желязков, проф. Стефан Иванов, Асен Белковски, Никола Маринов, Никола Петров, Христо Берберов, проф. Петко Тавлиев, Август Розентал, проф. Цено Тодоров, Васил Димов, арх. Петко Момчилов и други. Арх. Йордан Миланов (1867-1932 г.) взема активно участие в изграждането на храма като член (1896-1912), а после и председател на Постоянната строителна комисия.
Храмът представлява петкорабна църква в неовизантийски стил - кръстокуполна базилика с акцентирано централно кубе. При вътрешната украса на храма са употребени изключително качествени и скъпи строителни материали: разноцветни италиански мрамори, оникс от Бразилия, алабастър и други. Главният купол е висок 45 метра. Около кръга на купола с тънки златни букви е изписана молитвата „Отче наш“. Осветителните тела в храма са изработени в Мюнхен. Заемащ площ от 3170 м2, храмът може да побере 5000 души, колкото и най-голямата зала в НДК, с което се превръща в първата по големина напълно завършена и действаща катедрала на Балканския полуостров ако не се вземат предвид певърнатата в джамия Света София в Цариград и ненапълно завършената „Свети Сава Сръбски“.

Камбанарията му е висока близо 53 м и има 12 камбани, излети и донесени от Москва. Най-голямата тежи 12 тона, а най-малката - 10 кг, като общото тегло на всичките е 23 тона. Храмът е обявен за паметник на културата през 1924 година. В криптата му са експонирани едни от най-красивите български икони.

В интериорното оформление на храма участват българските декоратори проф. Харалампи Тачев и Борис Михайлов. Орнаменталната резба е изработвана под ръководството на проф. Василий Перминов. Бояджийската работа е извършвана под ръководството на австрийския майстор Лестер. Металната пластика на вратите е изработена в Мюнхен. Мозайките са доставени от Венеция.

Мраморната пластика е изработена в Берлин. Дървените врати са изработени (1911-1912) при Карл Бамберг (собственик на мебелна фабрика във Виена). Антон Митов е автор на мозайката под камбанарията с образа на Св. Александър Невски. Проф. Петко Клисуров, проф. Цено Тодоров, Никола Петров са автори на мозаечните образи на Христос, Петър и Павел в перистила на главния вход. Проф. Стефан Иванов е автор на мозайките вляво от вратите с редица образи на светци, Вяра, Надежда, Любов и Седмочислениците - вдясно. Христо Берберов, Васил Димов, проф. Стефан Иванов, Никола Маринов, Асен Белковски, Август Розентал са автори на мозайките с образи на български светци в тимпаните (люнетите) на външните врати. В средния иконостас има две икони - Христос и Богородица от Виктор Васнецов и Александър Невски от проф. В. Савинский. Северният иконостас е с икони на проф. Иван Мърквичка, а Южният иконостас е с икони на проф. Антон Митов.

Помощници са били и много други руски и български художници, някои от които тогава още студенти: Н. Кондратиев, Ф. Морозов, Ал. Алфонс Жаба, Н. Костов, Дончо Занков, Йордан Пиндиков, Петър Кантемиров, Константин Щъркелов, Владимир Лазаров, П. Кръстев, Георги Цанев, Цв. Маринова, Р. Топалова, П. Тачева, проф. Марко Марков.
В храма се намира и т.н."Крипта".В България "Крипта" означава "Музей на икони" - така естествено и съвършено е битието на иконите в подземното пространство на храм-паметника "Св. Александър Невски" и така пълноценно е осъществена идентификацията на двете понятия. Според християнската традиция "крипта" означава "подземно, обикновено сводесто, съоръжение", което първите християни са използвали като убежище или скрито място за погребение в гробничните църкви и параклиси. Това специфично и с нищо несравнимо пространство и в църквата "Св. Александър Невски" е било предназначено за погребение на владетели, но по силата на историческите превратности никога не е било използвано според предназначението си. Идеята да се съберат и експонират най-вече икони - преобладаващата част от шедьоврите на православното изобразително изкуство по българските земи - е изключително смела и нестандартна. Особено за времето преди четиридесет години, когато господстваше сковаващата схема, че всеки музей трябва да представя историческото развитие на човечеството от първобитното общество до социалистическото строителство. . .
Източници:Уикипедия и www.pravoslavieto.com