История на БНБ

Българска народна банка е основана на 25 януари 1879 г. от Временното руско управление в България. Тя е изцяло държавна собственост и първоначално има за основна цел да кредитира правителството. През 1880 г. е приет Закон за правото на рязане на монети в Княжеството, с който се създава и българската парична единица – левът, и се утвърждава монополното право на банката в тази област, а през следващата година са отсечени първите български монети от 2, 5 и 10 стотинки.

През 1885 г. е приет първият закон, уреждащ статута на БНБ. Освен обичайните за централните банки дейности - като емитиране на пари и обслужване и кредитиране на правителството, тя има право да извършва депозитни и кредитни сделки с други лица, подобно на търговска банка. По-късно през същата година са пуснати в обращение първите банкноти.
Сградата на БНБ в София е проектирана от архитектите Иван Васильов и Димитър Цолов- архитектурно бюро "Васильов - Цолов" през 1939 г.
През 1947 г. правителството на Отечествения фронт, оглавявано от Комунистическата партия,национализира всички банки, като повечето от тях са присъединени към БНБ. Тя е преобразувана по съветски образец и е превърната в отчетен и контролен орган в рамките на плановото стопанство. През 1947, 1952 и 1962 г. са проведени парични реформи, засегнали значително частните спестявания, тъй като са обменени само част от парите в обращение. През 1952 г. е основан Монетният двор, в който започват да се произвеждат всички разменни монети в страната. За кратко през 1969-1971 г. и отново след 1980 г. обслужването на текущата стопанска дейност е отделено от БНБ и тя отново функционира като класическа централна банка.
1878 г. 26 октомври - Руският императорски комисар в България княз Ал. Дондуков-Корсаков възлага на финансовия отдел в Съвета за управление на освободените български земи създаването на правителствени и частни банки.
16 декември - Финансовият отдел изпраща проект за устав на БНБ до известни български обществени и политически дейци за мнения и бележки по него.
1879 г. 25 януари - Утвърден е уставът на БНБ и така на практика се полагат основите на финансовата институция. Държавата предоставя на банката капитал от 2 000 000 франка. БНБ се отчита пред финансовия министър, чрез когото държавата я контролира. Уставът не дава емисионни права на банката. Затова и офертата на немската фирма “B. Dondorf&C.Naumann” да изработи и отпечата български банкноти остава без последствие.
4 април - За първи управител на БНБ е назначен колежкият съветник Карбоньор, служител от Министерството на финансите на Русия, по това време на служба в България.
23 май - БНБ е официално открита от Карбоньор. На тържеството присъства княз Ал. Дондуков-Корсаков.
6 юни - Държавата внася в БНБ 8 687 043 франка, от които 2 000 000 са за неин капитал на банката. Това е първата парична операция на банката.
1 юли - За управител е назначен Георги К. Желязкович.
5 юли - БНБ предлага на Министерство на финансите да отвори банкови поделения в Свищов, Русе, Варна и Търново. 1880 г.
27 май - Утвърден е закон за правото на сечене на монети, с който се създава националната парична единица на България – левът, който се подразделя на 100 стотинки. Могат да се секат златни, сребърни и медни монети.
1884 г. февруари - Ревизия на БНБ установява изключително сериозни нарушения в дейността на банката. За нередностите е обвинен касиерът Георги Греков, който бил покровителствен от управителя Г. Желязкович.
1 май - Започва работа първият клон на БНБ в Русе.
1885 г. 1 септември - Започва работа вторият банков клон във Варна. 1886 г.
14 юли - Започва работа третият банков клон в Пловдив. 1887 г.
21 юли - Вземат се мерки за решаване на въпроса с руските сребърни рубли. За около 2 месеца в обръщение остават само български монети.
1915 г. 11 декември - Германската марка е обявена за редовно платежно средство в България при курс: 1 марка=1,25 лв. Страната се залива с германска валута и това разстройва паричната ни система.
1920 г. - Започва изплащането на репарациите според Ньойския договор. България дължи на държавите победителки в Първата световна война 2 250 000 000 франка (в злато). Сумата трябва да се плати в срок от 37 г.
1928 г. 27 септември - Утвърден е Закон за изменение на Закона за БНБ от 1926 г. Това е най-дълбокото преобразуване на банката след създаването й през 1879 г. С този закон тя се превръща в чисто емисионна централна банка. Мандатът на управителя е 7 г. а на подуправителя – 5 г.
1930 г. 29 декември - Обнародвана е Наредба за информационната служба на БНБ. Тя трябва да изучава материалното състояние и моралните качества на преките и косвени длъжници на банката. Това е строго поверителна вътрешна служба.
1934 г. 15 юни - Основана е Банка “Български кредит”, замислена да консолидира декапитализираните от Депресията малки частни банки. Втори акт на консолидация е сливането на Българската централна кооперативна банка и Българската земеделска банка в БЗКБ. 1935 г. 20 октомври Полага се основният камък на новата сграда на БНБ.
1943 г. 2 април - Утвърден е Закон за народен заем. Издават се поименни облигации и или удостоверения.
1945 г. 3 февруари - Приета е Наредба – закон за “Заем на свободата” за възстановяване след втората световна война.
1947 г. - Извършена е парична обмяна с подчертано конфискационен характер. Изтеглят се от обращение банкноти от емисии до 1943 г. Срещу старите банкноти и бонове всяко физическо лице може да получи най-много до 2 000 лв. в нови банкноти.
26 декември - Със Закон за банките е извършена национализация на банковата система. Държавата има монопол върху всички банкови сделки и операции и го осъществява чрез БНБ. 2 март Постановление 218 на Министерски съвет превръща популярните банки в клонове на БНБ. С него се учредява влогонабирателен институт - Държавна спестовна каса.
1952 г. 10 май - Провежда се най-мащабната парична реформа в страната. Обмяната става в кратък срок – 12-15 май 1952. Курсът на лева е базиран на руската рубла: 1. 70 лев= 1 рубла. 1962 г. 1 януари Трета обмяна на парите в съотношение 10:1.
1964 г. 20 февруари - МС приема постановление за създаване на Българска външнотърговска банка.
1978 г. - С министерско постановление е създадена Минералбанк. Тя трябва да привлича чужди капитали.
1987 г. 3 юни - Ново преустройство на банковата система, най-голямо след 1947 г. Създават се 8 търговски банки, сред които банка “Електроника” , банка “Биохим”, Стопанска банка, Строителна банка и т.н.
1990 г. 10 април - Влиза в сила Закон за изменение и допълнение на Конституцията от 1971 г. Отпада държавния монопол върху банките. 12 септември България става член на МВФ и на Световната банка.
1991 г. 25 юни - Влиза в сила закон за БНБ. Според него БНБ е “банка на банките”, “банка на държавата” и “банка, съхраняваща и управляваща валутните и златните резерви на страната”.
1992 г. - От тук нататък банковата история е доста позната, за да бъде припомняна в дата по дата.
През 1996 г. Минералбанк и Първа частна банка са поставени под особен надзор, а впоследствие и обявени в несъстоятелност. Скоро към тях се присъединяват и Частна земеделска и инвестиционна банка, ТБ Кристалбанк и Агробизнесбанк.
1997 г. 10 юни - Приет е нов закон за БНБ. Въведен е валутен борд. Левът е прикрепен към германската марка – 1 марка =1000 лева. 1998 г. 26 февруари Официално се открива печатницата на БНБ. 6 август УС на БНБ и МС вземат решение за деноминация на българския лев от 1 юли 1999 г. 1000 стари лева се обменят за 1 нов лев. 1999 г. 11 страни членки на ЕС приемат еврото за единна валута. БНБ приема общата европейската валута за резервна. Едно евро е равно на 1955,83 лв.
Данните са взети от Уикипедия и cio.bg