Искър е язовир на едноименната река в България. Използва се за водоснабдяване на София, както и за производсто на електроенергия.
Според историческия обзор на компания „Софийска вода“[1], нуждата за построяване на язовир на река Искър е определена още 1900-01 г., веднага след построяването на ВЕЦ Панчарево. През 1921 г. темата отново излиза на дневен ред с нарастващите нужди за вода на столицата. Проектът за 55-метрова язовирна стена и язовир с обем 320 милиона м3 не може да се осъществи поради неспособността на общината да компенсира жителите на селата Горни Пасарел, Калково и Шишманово. През 1932-1941 г. са направени топографски снимки, геоложка оценка за стената и наблюдения на количеството вода в Искъра край Пасарел, с цел построяване на язовир „Св. Петър“ (по името на манастира в Долни Пасарел, край който е трябвало да бъде стената). През юли 1947 г. започват нови геоложки проучвания на четири места между Горни Пасарел и Панчарево за изграждане на язовир. С най-благоприятни геоложки, топографски и водно-стопански условия се оказва мястото около 37-ми км. През 1947-48 г. водите на река Искър се проучват допълнително. В началото на 1948 г. започва работата по проектите за хидровъзел „Искър“ в новосъздадения Енергохидропроект. Бившият кмет на София, инж. Иван Иванов, осъден на смърт от народния съд, бива помилван на доживотен затвор в замяна за проектирането на язовир Искър. Той проектира язовира под милиционерско наблюдение, преди да бъде изцяло помилван.Схемата и идейният проект са създадени от колектив, ръководен от инж. Моисеев и с участие на съветски специалисти .Решаваща роля има инж.Иван Иванов. На 26 януари 1949 г. проектът е одобрен от експертен съвет към тогавашното Министерство на електрификацията и мелиорациите и е планирано язовирът да има работен обем 520 млн. м3 и 60 млн. м3 резервен обем. Подготвителните работи започват през 1949 г., основното строителство - в края на 1950 г., а на 6 септември 1954 г. хидровъзелът е официално открит. За времето си той е най-голямото техническо съоръжение в България.
В язовира живеят различни видове риба като сом, щука, пъстърва, шаран, костур и др. Параметри на язовира: общ обем: 673 млн. м3 полезен обем: 580 млн. м3 площ на водосборната област: 1046 км2 обща залята площ: 30 км2 най-високо водно ниво - 817.50 м най-високо работно водно ниво - 816.00 м най-ниско работно водно ниво - 783.00 м дължина на язовира: 13.5 км средна надморска височина: 850 м вид на стената: бетонно–гравитачна дължина на язовирната стена по короната: 204 м височина на язовирната стена: 76 м кота корона - 817.65 м Ето,какво казва режисьора и сценарист на филма"Кметът"Адела Пеева:
-Мисля, че всеки би искал да види какво означава успешен софийски кмет и какво е представлявала столицата по негово време. Стремях се филмът да действа и емоционално. Инж. Иван Иванов е бил следен от царската полиция, защото отказва да уволни комунистите - служители в общината. Арестуван е по време на Народния съд с обвинение, че "бил фашистки агент", а близките му са изселени от София. Пускат го от затвора при условие да предаде плановете си за построяването на язовир "Искър". Защото столицата е чувствала хроничен недостиг на вода. Руснаците са ходатайствали за него като хидроспециалист. Низвергнат и следен от ДС, Иван Иванов е продължавал да твори. А не го поканват на церемонията при пускането на язовира. По негово време наричали София малкия Брюксел. По чистота приличала на Виена. Имало общинска полиция, глобявали за хвърлена угарка. Кметът излизал с цялото си семейство да почистят снега пред дома си, а сутрин отивал пеша до общината, гледайки какво е почистено.
Според историческия обзор на компания „Софийска вода“[1], нуждата за построяване на язовир на река Искър е определена още 1900-01 г., веднага след построяването на ВЕЦ Панчарево. През 1921 г. темата отново излиза на дневен ред с нарастващите нужди за вода на столицата. Проектът за 55-метрова язовирна стена и язовир с обем 320 милиона м3 не може да се осъществи поради неспособността на общината да компенсира жителите на селата Горни Пасарел, Калково и Шишманово. През 1932-1941 г. са направени топографски снимки, геоложка оценка за стената и наблюдения на количеството вода в Искъра край Пасарел, с цел построяване на язовир „Св. Петър“ (по името на манастира в Долни Пасарел, край който е трябвало да бъде стената). През юли 1947 г. започват нови геоложки проучвания на четири места между Горни Пасарел и Панчарево за изграждане на язовир. С най-благоприятни геоложки, топографски и водно-стопански условия се оказва мястото около 37-ми км. През 1947-48 г. водите на река Искър се проучват допълнително. В началото на 1948 г. започва работата по проектите за хидровъзел „Искър“ в новосъздадения Енергохидропроект. Бившият кмет на София, инж. Иван Иванов, осъден на смърт от народния съд, бива помилван на доживотен затвор в замяна за проектирането на язовир Искър. Той проектира язовира под милиционерско наблюдение, преди да бъде изцяло помилван.Схемата и идейният проект са създадени от колектив, ръководен от инж. Моисеев и с участие на съветски специалисти .Решаваща роля има инж.Иван Иванов. На 26 януари 1949 г. проектът е одобрен от експертен съвет към тогавашното Министерство на електрификацията и мелиорациите и е планирано язовирът да има работен обем 520 млн. м3 и 60 млн. м3 резервен обем. Подготвителните работи започват през 1949 г., основното строителство - в края на 1950 г., а на 6 септември 1954 г. хидровъзелът е официално открит. За времето си той е най-голямото техническо съоръжение в България.
В язовира живеят различни видове риба като сом, щука, пъстърва, шаран, костур и др. Параметри на язовира: общ обем: 673 млн. м3 полезен обем: 580 млн. м3 площ на водосборната област: 1046 км2 обща залята площ: 30 км2 най-високо водно ниво - 817.50 м най-високо работно водно ниво - 816.00 м най-ниско работно водно ниво - 783.00 м дължина на язовира: 13.5 км средна надморска височина: 850 м вид на стената: бетонно–гравитачна дължина на язовирната стена по короната: 204 м височина на язовирната стена: 76 м кота корона - 817.65 м Ето,какво казва режисьора и сценарист на филма"Кметът"Адела Пеева:
-Мисля, че всеки би искал да види какво означава успешен софийски кмет и какво е представлявала столицата по негово време. Стремях се филмът да действа и емоционално. Инж. Иван Иванов е бил следен от царската полиция, защото отказва да уволни комунистите - служители в общината. Арестуван е по време на Народния съд с обвинение, че "бил фашистки агент", а близките му са изселени от София. Пускат го от затвора при условие да предаде плановете си за построяването на язовир "Искър". Защото столицата е чувствала хроничен недостиг на вода. Руснаците са ходатайствали за него като хидроспециалист. Низвергнат и следен от ДС, Иван Иванов е продължавал да твори. А не го поканват на церемонията при пускането на язовира. По негово време наричали София малкия Брюксел. По чистота приличала на Виена. Имало общинска полиция, глобявали за хвърлена угарка. Кметът излизал с цялото си семейство да почистят снега пред дома си, а сутрин отивал пеша до общината, гледайки какво е почистено.
Няма коментари:
Публикуване на коментар