Село Балша(Софийско)

   Балша е село в Западна България. То се намира в Столична община, Област София.
Село Балша се намира в полупланински район — подножието на Стара планина, на около 10-15 км от София. Там, където свършва Софийското поле, започва Балша, а там, където свършва Балша, започва Стара планина. Поради специфичното си географско местоположение, местните жители казват, че селото им се намира на границата на два свята — между полето и Балкана. От местния манастир се открива брилянтна гледка към цялата околност. Земята не е от най — плодородните, но все още има отрудени хора, които продължават да се борят с нея. В почти всеки двор, бил той малък или пък по-голям, се отглеждат лозови насаждания, от които се извличат вино и ракия.
   Балша е сред най — старите селища в Софийско поле. Над селото има руини от стара римска крепост, а местната черква е датирана към периода IX-X век. Освен с хилядолетната си история, селото се гордее и с един свой знаменит представител — Иван Николаевич Денкоглу, който оставя своя отпечатък върху цялата българска история, чрез просветителската си и дарителска дейност.
   По местни предания, в праисторическа легенда се разказва, че когато Софийската котловина била залята от езеро, чиито води стигали до полите на Стара планина и Витоша, селото е било разположено на хълма над сегашния манастир "Св. Теодор Стратилат" в местността, наречена "Кълна̀ рѐка", съответно "Кълна̀ гла̀ва". Вярва се, че селото е именувано в чест на една от дъщерите — Балша, Яна и Бояна, на Цар Самуил, които се самоубили, отказвайки да приемат чуждата вяра.
Първата обществена сграда е училищната, построена през 1912 г
   Средновековната църква "Св. Петка" от XIV век е една от забележителностите на селото. Църквата е консервирана. В непосредствена близост до нея е изграден действащия храм на селото.
   В село Балша има манастир "Св. Теодор Стратилат" с все още нефункциониращ метох, будеща възхита и преклонение гора — част от Стара планина. Преди години огромен пожар унищожи голяма част от дърветата в района.
  В селото има и функциониращо читалище, което в последните няколко години бележи небивал за мащабите на Балша разцвет. Читалищните дейци отбелязват всички местни и национални празници с подобаваща програма, събираща в центъра елита на селото.
    Ето едно мило "Есе за Балша":
"Слънчев лъч при събуждане.
Дъх на трева,окъпана от дъжда.
Безбрежно поле,простиращо се до там,до където се простират мечтите.
Ледени висулки,спускащи се от стрехите...и кристални капчуци.
Ръсещи нежен цвят дръвчета.
Улици,водещи някого на някъде и връщащи друг пак там.
Тротоари,помнещи хиляди стъпки,засипани с есенни листа.
Съдби и човешки истории-минали днешни,бъдещи,вечни...
Дадени и взети усмивки... и сълзи.
Вкус на живот-спокоен или динамичен,тих или кипящ,нервен или усмихнат,монотонен или еуфоричен,раждащ се и умиращ...някакъв,всякакъв,но истински.
Стон и въздишка...безграничност и неизказаност...начало и край...Балша! "