За старата църква в с.Балша-по Николай Борисов в сайта на Роден край

  "Църквата се намира близо до центъра, нормално за повечето населени места. Оградена е с нова солидна ограда. В двора на църквата всъщност има две църкви- тази от XIV в. и нова, от 1920 г., на около 5-6 м. от старата. Интерес поражда старата, която също е била посветена на Св. Петка. Тя е неголяма, около 8 на 5 м, едноапсидна, еднокорабна. В момента е без покрив и в доста окаяно състояние, но все пак има изграден метален навес над нея, който пази оскъдните стенописи от тотално унищожение и пряко проникване на дъждовна вода.

 

  Църквата е ориентирана изток- запад, входът е от западната страна. Той е нисък, със следи от стенописи с флорални мотиви около него. При влизане във вътрешността на църквата се забелязват разхвърляни каменни кръстове (вляво на входа), като някои от тях не са особено характерни за този район на България. Те са кръгли, тип „келтски”, но се забелязват и интересни символи по краищата. Определяни са като „кръстове-слънце”. Вдясно на входа има ниша с горе-долу запазен стенопис (в сравнение с другите). Под тази ниша се забелязва, че е копано, евентуално и там е пипала иманярскта ръка. Градежът е каменен, използвани са и тухли, силно приличащи на римски. Има данни, че в местността над селото е имало римска крепост и части от нейния градеж може да са преизползвани в строежа на църквата. За това свидетелства голям обработен камък с правилен отвор в средата, който е вграден ниско в северната стена. За олтар се използва правилен каменен къс, а върхо него е поставен явно капител. Вдясно на олтара се забелязва малка ниша, в която има малко запазени стенописи, която е оформена като още един олтар, има икона, изображение на Захари Зограф и оставена ябълка- дар, явно има някакво почитане на това място. Задавайки си въпроса защо изображението на Захари Зограф се намира там се намери следната информация: през 1848 г. Захари Зограф рисува образа на св. Пимен (за който споменах, че се предполага, че е роден в с. Балша) в Троянския манастир. Има връзка между двамата зографи, явно това е ясно и на населението. На южната стена (която е по-запазена от северната) се забелязват медальони с изобаржения на светци, както и добре запазен фрагмент от стенопис. Малко встрани от геометричния център на църквата има вкопан олтар или жертвеник, който не се вписва в цялостната картинка на църквата. Висок около 50 см., с орнаменти. До него е поставено нещо като основа на колона.

 

  Зад апсидата на църквата има два каменни кръстта, единият от които е посветен на св. Герман- неговият празник е предхристиянски и се свързва с ритуалите за измолване на дъжд. Говори се, че преди време пожар е унищожил доста голям горски масив в района, дали има връзка между този пожар и молебена към св. Герман?

  Малко над тях е поставен т. нар. оброчен кръст. На тези кръстове се дават курбани, а самите кръстове са наречени на определен светец и се честват на неговия празник. За всеки кръст се грижи определен род и дава курбан на него, ритуалът е известен като „изнасяне на кръст”. Характерно е да се поставят до големи, стари или вековни дървета. Интересното при този е, че на него е изписано името на рода, което е рядко срещано, а и кръстът е счупен. Също така дървото зад него е отсечено.

 Пред двете църкви има малка къщичка, в която в момента живее зографка, която преди около година е дошла да изографисва новата църква. Тя разказа, че в района е намирала интересни находки. Археологически разкопки, до колкото знам, не са правени. Но жената, докато си е копаела градинката пред църквите, се е натъкнала на човешки останки- черепи и кости. Тя е запазила някои от тези находки- част от кост от ръка, видимо доста стара, части от черепна кост. Показа и метален къс, явно обработван, както и парчета керамика, едното със сигурност от дръжка на съд за течности с останки от украса. Лично аз не мога да датирам по никакъв начин показаните от жената „открития”.

  Разглеждайки района на църквите се вижда, че те се намират на видимо високо място, рязко и отчетливо доминиращо над останалия терен. Лично мое предположение е, че около църквите е имало могилен некропол. В ниската част до „некропола” се забелязва четвъртит каменен обработен блок с равнобедрен кръст на него и с жлеб в долната част. При самия терен явно има запазена продължителност при почитането на мястото, но е интересно какво е имало преди съществуването на църквите. "